Развитието на северняшкия танц е било формирано от множество фактори, като пътят му до съвременния вид е бил дълъг и сложен. Счита се, че тези народни танци са се оформили под влияние на културите на траките, славяните и други племена, които са населявали тези земи в различни исторически периоди.

Северняшките хора са предимно бързи и много бързи. Съпроводът е най-вече инструментален. Застъпени са основно кавал, гайда, гъдулка и тъпан.

В танците на крайдунавските селища е характерно натрисането, при което горната част на тялото и раменете трептят. Много северняшки танци се отличават с вихреност и динамика. Особено подчертани са тези характеристики в правите хора (с 2/4 тактов размер), които са скокливи и жизнени. Въпреки това, северняшките танци не се ограничават само до правите хора.

Тази област е богата на танци с различни ритми и тактове, включително пайдушки, грънчарски, дайчови, ганкини и еленини хора. Те се различават по движения и сложност, но всички са изпълнени с волност, вихреност и лекота. Много от тези танци са се утвърдили в цялата страна, като например Северняшкото (Търносвко), Свищовско, Елено моме, Дайчово и Ганкино.

Има танци като Северняшката мъжка ръченица (Капанска ръченица), която се играе в Разградско, Шуменско и Търговишко, където за игра се използва различен реквизит като бъклица, бърдук, връшник или шишник. Често се играе дори отгоре върху някои от посочените предмети.

В централната и западната част на Северна България в мъжката ръченица също често се използват шишници и връшници, но движенията с тях не олицетворяват трудови елементи. Понякога в играта, особено в Плевенско, се използва бастун, който е символ на стожер, около който се играе (харман).

Все пак обаче има и танци, в които ясно личи трудовият елемент. Това са така популярните и разпространени грънчарски хора. По време на заформянето им грънчарството е било силно развито в някои центрове като Видин, Берковица, Троян, Габрово и др.

Обичайните и обредните танци са такива, каквито и в другите части на страната. Застъпени са най-вече коледуване и лазаруване.

Северняшките хора са предимно бързи и много бързи. Съпроводът е най-вече инструментален. Застъпени са основно кавал, гайда, гъдулка и тъпан.

Типични за Северозападна България са ситностъпковите народни танци в размер 2/4.

В Ломско и Бяла Слатина е разпространен танцът „Раковата”.

„Грънчарските“ смесени хора в размер 9/16 се танцуват в хват за длани или пояс и са разпространени предимно във Видинско, Врачанско.

Най-старите хора във Видинско и селищата около Монтана са т. нар. „торлашки” хора. Те се изпълняват в планински местности като типични за тях са бързите и напрегнати движения.

В  Габровско, Тревненско, Троянско, Тетевенско хората се изпълняват на място с разнообразни и сложни движения. Тяхната хореография е предопределена от липсата на широки пространства за игра.

Източник: https://taratanci.com/