Шопска фолклорна област

Шопската фолклорна област има няколко района – софийски, граовски, кюстендилски, самоковски, ихтимански и годечки, в които има известни различия, въпреки общото в стила.

Танцуването предизвиква силни преживявания в емоционалната душа на шопите, което се изразява в мощни провиквания, ръмжене и свиркане. Добре известно е движението „натрисане” – силно раздрусване на раменете, предизвикано от динамичните, твърди и отсечени движения в краката, както и от постановката на тялото и хвата за пояс. Високото повдигане на крака е проява на сила и мъжественост. Характерен е подчертаният стремеж за откъсване от земята.

Тракийска фолклорна област

Тракийската фолклорна област обикновено се разделя на три района – западнотракийски, източнотракийски и странджански.

Много от странджанските танци са във връзка с някакъв обред. Най-типични са нестинарските танци, великденските ръченици и кукерските игри. Странджанците играят с голяма съсредоточеност и сериозност. Мъжете респектират със сложни пляскания, а ръцете им излъчват сила и достойнство.

Акцентът в тракийските танци е движението, насочено надолу – олицетворение на почитта към земята. В някои танци ясно се виждат заемки от битови трудови процеси като месене на хляб и точене на тесто. Тракиецът слива празника и делника в танца си, показвайки, че всеки ден е своеобразен празник.

Родопска фолклорна област

Родопската фолклорна област преди е била включена като район от тракийската област. Обособяването ѝ като самостоятелна се е наложило от по-съществените различия между двете области.

Родопските танци са бавни и умерени с малко разнообразие на движенията и сравнителна простота. Играят се най-често на песен, като характерно тук е, че мъжете също пеят.

Хора̀та се играят в полукръг или кръг и най-често са само мъжки или само женски. Срещат се и разделно-смесени хора, но при тях мъжете и жените не се нареждат един до друг мъж-жена, а в началото на хорото се хващат само мъжете, а след тях – жените.

Мъжете се залавят най-често за длани, което е много характерно за Родопите. В другите области този захват е много рядко срещан. Мъжете играят с широки стъпки, клякат и коленичат бавно и тромаво.

Жените се хващат за длани или под ръка. Характерно за женските танци е, че се стъпва изключително на цяло ходило. В движенията има и подскоци, но те са много ниски и сдържани. Жените са винаги в сгъстена верига, в кръг, близо една до друга, без да се разреждат по време на играта.

Пиринска фолклорна област

Пиринската фолклорна област има много танци, повлияни от шопската, тракийската и родопската област, като се наблюдава дори гръцко влияние. Малко са запазените танци с чисто пирински стил. Най-чисти, без странично влияние, са тези в Петричко и Сандански.

Леката и стегната носия позволява по-висока игра, изразена в бавни, гъвкави прескоци и подскоци и високи свивки, съчетани с пружинки. Хора̀та тук са умерено бързи, движенията са леки и пластични, съчетани с резки заставания в поза, траещи дори няколко такта. Бавните танци са много тържествени, в тях мъжете влагат много енергия и чувства.

Добруджанска фолклорна област

Добруджанската фолклорна област също е близка по характер на танца до тракийската поради големия брой тракийски преселници в Добруджа.

Танцува се приклекнал или приседнал, „залепен” за земята, а тялото често е наклонено назад или напред. Движенията са съсредоточени главно в краката, но и ръцете вземат голямо участие със специфична пластичност при жените. Типична за добруджанския стил е играта на тялото и раменете – при жените е наситена с грациозност и сдържаност, а при мъжете е с подчертана вътрешна сила.

Танците олицетворяват силната връзка със земята като основен източник на поминък.

Северняшка фолклорна област

Северняшката фолклорна област е най-голямата по площ. Тя се отличава със скокливия стил, обусловен от веселието и радостта от живота. Северняците не вървят спокойно, а тичат и подскачат, изразявайки своите чувства и радостни емоции. Ръцете често се размахват волно и нашироко в координация с движенията на краката.

Хо̀рата по тези места казват, че „летят”, когато танцуват. „Летенето” се обуславя от леката и вихрена игра в синхрон със състоянието на танцуващия, за когото танцът е отделяне от земята, откъсване от грижите за всекидневието и преминаване към така обичаното състояние на веселие.

Странджанска фолклорна област

Към основните шест области, в голяма част от източниците присъства и седми етнографски регион – Странджанска фолклорна област. Тя се отделя от Тракия и обхваща Бургас, Малко Търново и планините Странджа и Сакар.

Областта се обособява като отделна, поради разликите в културата и народното творчество на населението ú. Народните носии в Странджанската фолклорна област са Сукманена и Чернодрешна.

Музикалните произведения в Странджа са основната причина за образуването на нова етнографска област. Песните тук са едногласни, безмензурни и с богата орнаментика. Основно се делят на седенкарски, сватбени, жетварски, хороводни, обредни и трапезни. Най-популярни са произведенията „Ясен месец веч изгрява“, „Малка мома двори мете“, „Седнала е Яна“ и „Капитан Петко Войвода“.

Танцувалното творчество е специфично и характерно само за Странджанска фолклорна област. Хората са смесени и се танцуват обикновено в кръг или полукръг с леко и умерено темпо. Стъпките са прости и лесни, а движенията включват цялото тяло. В Странджа са популярни „Пайдушко хоро“, „Елховско хоро“, „Копаница“ и други.

Характерните народните инструменти са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, свирка и тамбура. В етнографския регион са запазени много световноизвестни български обичаи и традиции, включително „Нестинарство“, „Филек“, „Еньова булка“ и „Сирни Заговезни“.

В Странджа всяка година се организират различни фестивали и събори, които събират посетители от целия свят.

Източник:https://taratanci.com/folklor/tantzite-po-folklorni-oblasti-na-bulgaria/; https://chakardakova.com/